на Високата Нравственост

Настоящата Доктрина представлява поглед върху причините за съвременното състояние на обществото, определя основните ценностни ориентири, дава определени базисни понятия, предлага път за излизане от идеологическата криза.

Доктрината съдържа концепция за идеология на високонравственото общество, която може да послужи като основа за:

-  формиране на държавна политика;

-  усъвършенстване на правото;

-  разработване на целеви програми за повишаване на нравствеността.

1. Причини за съвременното състояние на обществото.

Съвременното общество се намира в глобална криза. Тя се проявява във всички сфери на живота – политиката, селското стопанство, здравеопазването, семейството, човешките взаимоотношения и в други области на живота. Основна причина за всяка криза е спадането или липсата на нравственост, както в отделните членове на обществото, така и в обществото като цяло.

При това, нравственият аспект е заложен в Конституциите практически на всички страни, нравствените основи присъстват във всяко философско учение, във всяка водеща световна религия. Обаче между „теорията“ и „практиката“ съществува огромна пропаст.

В какво се състои причината? Според нас, в липсата на елементарни знания за Законите на мирозданието и, в резултат на невежеството, в подмяната на базисните понятия, лежащи в основата на изграждането на всяко еволюиращо общество.

Съвременното общество не толкова еволюира (в отделни области), колкото деградира като цяло. Това е общество на потреблението, в което се раздуват прекомерни желания предимно в областта на материалните блага и жаждата за удоволствия. Главен приоритет на хората става печалбарството, а елементарните понятия се изопачават.

Една съпоставка между разбирането на основните понятия в обществото на потреблението и във високонравственото общество ще помогне да се види изхода от глобалната световна криза, която е обхванала всички страни в света.

2. Базови понятия, съществуващи в обществото на потреблението

и във високонравственото общество.

Понятието „Бог“. В обществото на потреблението това понятие се използва за управление и манипулация на народните маси чрез институцията на религията. Често поклонението към Бога носи формален характер, свързан само със съблюдаването на ритуалите.

Обективно Бог – това е Висшият Закон, който управлява Вселената. Всичко се подчинява на този Закон. Следването му позволява на индивида да се развива в духовен и нравствен план.

Въпросът за съществуването на Бога постепенно преминава от областта на религиозно-философските разсъждения в областта на научните изследвания.

Така, в света съществуват много на брой фундаментални физически константи (гравитация, електромагнитна сила, ядрено взаимодействие, отношението на радиуса на Земята към разстоянието до Слънцето и други). Резултатите от изследванията на математиците, физиците и астрофизиците от различни страни на света – В.А.Никитин, С.Вайнберг, Р.Бройер, Ф.Дайсон, Д.Полкинхорн, Гершел, Д.Джин и други – свидетелстват, че най-малката промяна на всяка от тях би довела до разрушаването на Вселената. Научните изследвания в тази област позволиха на учените да направят извода за наличието на Свръхразум, управляващ Вселената.

Най-големия физик на 20-ти век Артур Комптон, лауреат на Нобелова премия, казва: „Вярата започва със знанието на това, че Висш Разум е създал Вселената и човека. На мен ми е лесно да вярвам в това, защото фактът, че е налице план и следователно Разум, е неопровержим. Порядъкът във Вселената, който се разгръща пред нашия взор сам свидетелства за истинността на най-великото и възвишено твърдение: „В началото бе Бог“.

Подобни твърдения по различно време са изказвали Алберт Айнщайн, Макс Планк, Чарлз Дарвин, Камий Фламарион, Н.И.Пирогов, Д. Уотсон, Жул Дюшезн, Ф. Крик, А.Сахаров, руският професор П.П.Гаряев и много други учени по света.

Понятието „Физически свят“. В съвременния свят съществува представата, че има само физически свят, който може да се види, да се пипне, да се изучи, да се разложи на съставните му части, затова цялата дейност се ограничава до този свят.

Но учените доказаха, че физическият свят е само „надводната част на айсберга“. Лауреатът на Нобелова премия, италианският физик К. Рубиа твърди, че видимата материя е само една милиардна част от цялата Вселена. Вселената е много по-голяма и учените привеждат доказателства за нови нива на съществуване на живот в нея. Откриването от руския физик С.В.Зенин на информационно-фазовото състояние на материята, развитието на теорията за холографичността на Вселената от английския физик Д. Бом, откритията на руските учени Г.И.Шипов и А.Е.Акимов в областта на теорията на физическия вакуум и торсионните полета свидетелстват за многопластовост и съществуване на разумно управление на Вселената.

Понятието „Човек“. В потребителското общество човекът се разглежда като част от материалния свят. Той има „начало“ (раждане) и „край“ (смърт) – точно както има свое раждане и смърт всеки предмет или процес във физическия свят. И тъй като, според представите на повечето хора, човек живее само веднъж, той трябва да изживее своя единствен живот в наслаждение от всичките му блага. За един живот е невъзможно да се постигне съвършенство, затова няма смисъл от стремеж към висока нравственост, предвиждаща вътрешни ограничения и самодисциплина.

Обаче, ако се вземе под внимание, че Вселената е най-сложната многопластова система, в която същестуват различни планове на битието, следва, че такъв сложен жив организъм като човека, е също многомерен. Технологиите на компютърната ГРВ - графия, разработени от К.Г.Коротков и основаващи се на ефекта на Кирлиан, нагледно показват наличието у човека на енергийна съставяща – биополе, което отразява неговите мисли и чувства.

Освен смъртна част, човекът има още и безсмъртна част, която еволюира в продължение на много въплъщения. В продължение на много свои животи човекът натрупва опит, развива своите най-добри качества и съгласно причинно-следствената връзка, жъне последствията от своите постъки, извършени не само в този живот, но и във всички предишни съществувания. Ако човекът знаеше, че не живее само веднъж, той дълбоко би се замислил, преди да извърши безнравствена постъпка. Той би разбрал, че ако е обидил и унижил, излъгал или убил някого в предишно въплъщение, то в следващото си въплъщение ще бъде обиден, унижен, измамен и убит.

Развиващият се от 1960 г. научен подход в изучаването на въпросите на реинкарнацията, организирането през 1980 г. на Международна Асоциация по терапия и изследвания на „минали“ животи, в която влизат учени от Великобритания, Германия, САЩ, Русия и други страни, позволиха документално да се потвърдят хиляди случаи на спомени от минали животи. Например, американският лекар, професор И.Стивънсън в продължение на 40 години изследвал 3000 случая на спомени на деца за минали животи.

Преподаването в детските градини и училищата само на два Закона на мирозданието – за причинно-следствените връзки и за прераждането на бесмъртната част на човека – за едно две поколения би изменило из основи обществото и би го насочило по нравствения път.

За нагледност и краткост на изложението поместваме в таблица всички останали основни понятия (заедно с първите три, които разгледахме подробно).

(Таблицата можете да разгледате подробно на адрес- za-nravstvenost-bg.org/index.php/2-uncategorised/46-doktrina-na-visokata-nravstvenost )

2. Пътища за излизане от нравствената криза на обществото.

Държавите, построени върху нравствения принцип винаги са имали социално, икономическо и политическо преимущество, което от своя страна е довеждало до разцвет и ръст на благосъстоянието. Затова единственият начин за изход, от която и да е криза, е повишаване на нравственото състояние на народа. Когато човек става по-нравствен той сам автоматически започва да се отказва от това, което е безнравствено.

Сега съвременните средства за масова информация се нагласят към най-низшите желания на хората, пропагандирайки неправилни образци на поведение такива като грубиянство, пушене, насилие, сексуални злоупотреби и извращения и др. Обаче държавата намери начин на най-високо ниво да започне кампания против пушенето и алкохолизацията на населението. Следващата крачка трябва да бъде появяването по екраните на телевизорите, в радиото, на страниците на изданията, на по-високи, по-нравствени, прекрасни образци на изкуството и културата, които постепенно трябва да изместят (не чрез забраната) пошлостта, грубиянството и насилието от съзнанието на народа, а следователно и от всички области в живота на държавата.

Необходимо е да се посее в съзнанието на народа разбирането за Бога като висш нравствен закон, който съществува във Вселената. Възраждането на нравствеността трябва да стане национална програма, национална идеология, да се пропагандира на всички нива, по всички възможни начини.

Външният свят представлява огледало, в което се отразява нашето съзнание.

На съвършеното съзнание съответства съвършен свят.

Необходимо е на държавно ниво да се пропагандират нравствените понятия, такива като чест, искреност, добро, скромност, доброжелателност и други. Необходимо е на държавно ниво да се казва: „Вие сте нравствени хора, вие трябва да се стремите към благост и добро. Всичко около вас трябва да се преобразува благодарение на вашето усъвършенстване!” И след няколко години ситуацията ще започне да се променя. 

Програмата може да бъде и най-обикновена: „ Аз съм за нравствеността!”, „Аз живея по съвест!”. 

Русия трябва да стане опора на нравствеността в света! 

Нека с общи усилия да направим така, че нравствеността да стане първооснова в живота ни!

Бичков А.В., президент на Международното Обществено Движение„ЗА НРАВСТВЕНОСТ!”

Микушина Т.Н., обществен деeц

Скуратовска М.Л., професор доктор на педагогическите науки

Илина Е.Ю., писател